Тези истории са истински и са достойни да залегнат в основата на един добър филм на ужасите. Някои от тях вече са привлекли вниманието на Холивуд и по тях се подготвят или вече се снимат филми. Но нито един засега все още не е стигнал до големия екран…
Спиритичната машина на Едисон
Томас Едисон, безусловно, е от ранга на най-великите изобретатели на всички времена. И макар че филми за живота и творенията му са се появявали многократно по киното и телевизията, историята на едно от най-необичайните му изобретения все още не е видяла бял свят. Жалко.
През 1920 г. Едисон замисля да създаде машина, която позволява да се общува със същества от други измерения. По замисъла на изобретателя тя трябва да облекчи пришълците от „онзи свят” в общуването им с техни близки, останали в „този свят”. Тоест тя би била значително по-съвършена алтернатива на спиритичната дъска.
Историята мълчи дали Едисон действително създава тази машина и какво се е случило с това изобретение…
Ужасът в хотел Cecil
Историята на Елиза Лем е последната страховита история, случила се в хотел Cecil и получила широка известност. Но тя далеч не е единствената. През 50-те и 60-те години на миналия век хотелът става арена на множество убийства и самоубийства.
През 1964 г. жена на име Пиджън Голди Осгуд е открита в стаята си с множество прободни рани по тялото. Печално знаменитите серийни убийци Ричард Рамирес и Джек Унтъруегър са нощували в този хотел, преди да започнат да тръгнат на своите кървави набези.
В Cecil за последен път е видяна жива и Елизабет Шорт, известна като Черният Джорджин. Тялото й е открито по-късно разчленено в изоставена ферма. Устата на жената е разрязана в подобие на зловеща усмивка…
Влакът призрак „Силвърпилен”
Историята на влака „Силвърпилен” (което означава „Сребърна стрела”) е една от най-известните градски легенди в Швеция. Влак с такова название действително е съществувал през 1996 г. Оттогава работници редовно съобщават за появата на призрака му след полунощ в изоставени тунели на метрото в Стокхолм. Според някои свидетелства във влака призрак се качват пътници, които повече никой и никога не вижда. Най-често влакът призрак е забелязван до недовършената станция Kymlinge.
Катастрофа на НЛО в планините Бервин
На 23 януари 1974 г. жителите на селата Ландерфел и Ландрило са изплашени от страшен грохот в планините. Земята се разтърсва и вечерното небе е осветено от ярко сияние.
Сеизмолозите зафиксират по същото време земетресение от 3,5 по скалата на Рихтер.
Веднага след произшествието местна жителка отива до мястото, където предполагат, че е катастрофирал самолет, но вместо димящи отломки вижда на склона пулсиращи червени и оранжеви светлини. Скоро предполагаемото място на катастрофата е отцепено от полицията, а след известно време властите обявяват, че не е открито абсолютно нищо.
Разбира се, никой не им вярва. Уфолозите са убедени, че британските власти са намерили живи извънземни в катастрофирал космически кораб.
Полтъргайстът от Енфилд
От 1977 до 1979 г. две сестри (на 11 и на 13 години) постоянно разказват за случващите се в дома им странности: разместващи се сами мебели, зловещи демонични гласове, летящи играчки и други предмети. Имало дори и два случая на левитация на самите момичета.
Историята заинтригува медиите, след което в разследването се включват полицията и няколко детски психолози. Според скептиците момичетата просто си измислят, макар че думите им са потвърдени от много свидетели. Независимо от всичко историята с полтъргайста от Енфилд и до днес е едно от най-подробно документираните паранормални явления.То е увековечено и в множество документални филми и радио- и телевизионни програми.
В момента дори се снима филм, в основата на чийто сюжет е залегнала историята на полтъргайста от Енфилд.
Джун и Дженифър Гибънс
Детството на близначките Джун и Дженифър Гибънс е безрадостно. В училище съучениците им издевателстват над тях като единствените чернокожи деца в класа. В края на краищата момиченцата започват да общуват единствено помежду си и дори си измислят свой собствен език, непонятен за останалите хора.
На 14-годишна възраст те са разделени и изпратени в различни пансиони. Но скоро се налага да ги съберат – сестрите твърде тежко преживяват раздялата.
Когато порастват, Джун и Дженифър се опитват да направят кариера на писателки и извършват редица престъпления. В резултат се оказват в психиатрична клиника, където са лекувани с антипсихотични препарати.
В този период сестрите се уговарят едната от тях да умре, за да може втората да живее нормално. Дженифър се решава да се принесе в жертва и скоро действително умира от остър миокардит. След известно време Джун напуска клиниката и заминава за Уелс, където води нормален и с нищо незабележителен живот.
Днес няколко британски кинокомпании проявяват интерес към тази история с цел да я филмират.
http://www.astrofenomen.com/%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B8-%D1%8F%D0%B2%D0%BB/
